Какво е средновековие
Наименование и времева рамка
Както подсказва наименованието на периода, той заема средищно място в развитието на европейската цивилизация - между Античността и Новото време, което поставя началото на модерната ни култура. Средните векове обхващат около хилядолетие и се разполагат в периода от V в. (падането на Римската империя) до XV в. (появата на Ренесанса в европейските страни).
В България тази епоха също продължава около десет века, но в по-различна времева рамка. Началото на средновековната ни култура можем да търсим в началото на VIII в. (макар и в известна степен условно), когато се появяват правобългарските каменни надписи на гръцки език, съобщаваща за строежи, войни, сражения, договори. След този дохристиански период следва културата на първата българска държава (886 - 1018), културата от епохата на византийското владичество (1018- 1185), на второто българско царство (до средата на XV в). и от епохата на османско владичество (до създаването на Паисиевата история в средата на XVIII в.)
Кулминационни са т.нар. Златен век при управлението на царете Борис и Симеон (представители на литературата ни са Климентп Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх) и своеобразният Втори златен век при управлението на Иван Александър и Иван Шишман (представители : Патриарх Евтимий Търновски , Григорий Цамблак).
Същност на Средновековието като културна епоха
Културата на Средновековието възниква върху структурата на Феодалното общество и е тясно свързана с християнската религия и нейните ценности. Затова и мисленето на средновековния човек е теоцентрично (в центъра на всичко и над всичко е Бог, който е създал света веднъж завинаги и творението Му не подлежи на промяната). Именно Бог регулира отношенията между хората. Той е носител на най-висшите ценности - доброто, истината, красотата, сила, праведност, благочестие, съвършенство. Църквата като посредник между Бога и човеците става върховен авторитет, най-силна институция, който създава нови представи за света, много различни от античните. Върховната цел на човека е индивидуалното спасение на душата му и постигането на вечното блаженство в отвъдния свят. Затова в земните си дни средновековният вярващ се стреми да води праведен и богоугоден живот, да следва християнските ценности, утвърдени от Библията и проповядвани от Църквата, и да изкупи греховете си. В името на тези ценности той пренебрегва желанията на тялото си, за да се усъвършенства духовно и да се доближи до Своя Създател.